Любими моменти..

Заглавие: Любими моменти.. Сря Юли 01, 2009 7:15 pm

Имате любими моменти и цитати от книгите?! То тогава това е правилното място да ги споделите с нас..Но не само най-вълнуващите..но и най-романтичните и забавните..а плакали ли сте на някои от тях??

Ето и някои от любимите..въпреки че това е само една прашинка от тях..

Най-романитчните и вълнуващите..

"And so the lion fell in love with the lamb."
"What a stupid lamb."
"What a sick, masochistic lion." - Bella and Edward

"I’ll always want you. Forever." - Bella

"I love you. It’s a poor excuse for what I’m doing, but it’s still true." - Edward

"It was impossible…to stop. Impossible. But I did. I must love you." - Edward

"I’m here…which, roughly translated, means I would rather die than stay away from you." - Bella

Ще се върна преди да си усетила, че ме няма.
Наглеждай сърцето ми – оставих го при теб.
Ти си единствената, която някога е докосвала сърцето ми.
То винаги ще е твое. Спи, моя единствена любов.

Бях като изгубена луна - някакъв катаклизъм беше унищожил планетата ми, като сценарий,достоен за катастрофичен филм, която въпреки това продължаваше да се върти в тясна, малка орбита около празното пространство, пренебрегвайки всички закони на гравитацията.

Времето минава. Дори когато изглежда невъзможно. Дори когато от всяко движение на стрелката на всяка секунда те боли с пулсираща болка на синина. То се движи неравномерно, в странни подскоци и безкрайни затишия, но все пак минава. Дори за мен.

When you can't be with the one you love, will you stay with the one who loves you?

When you can live forever, what do you live for?

Обичам те – прошепна той.
И аз.
Знам – засмя се тихо той.

В този момент рухнах.
-Бела? – той ме прихвана и изправи, а гласът му прозвуча уплашено.
-Накара... ме... да... припадна – обвиних го замаяно.
-Какво ще правя с теб? – изпъшка той отчаяно.- Вчера те целунах и ти ме нападна! Днес пък ми припадаш!

- По дяволите – изръмжа той, целувайки жадно ключицата ми.
- Имаме достатъчно време, за да поработим върху това – напомних му аз.
- Завинаги, и завинаги, и завинаги… – прошепна той.
- Звучи ми напълно достатъчно.
След което продължихме блажено в тази малка, но съвършена част от нашата вечност...

Едуард към Джейкъб
- Но ако някога отново я върнеш с някакви щети – и не ме интересува чия е вината – не ме интересува дали тя просто се спънала или метеор е паднал от небето и я е ударил в главата – ако някога ми я върнеш в състояние, по-лошо от перфектното, в което аз съм я оставил, ще бягаш на три крака. Разбираш ли това, помияр?
- И ако отново я целунеш, ще ти счупя челюстта вместо нея.

Най-забавните..

Искаш ли да закова вратите, за да можете да избиете нищо неподозиращите граждани? – прошепнах заговорнически.
А ти къде попадаш в този план? – Той ме изгледа.
О, аз съм с вампирите, разбира се.
Той се усмихна неохотно..

-Бела – гласът на Едуард бе точно над мен, звучеше облекчено. – чуваш ли ме?
-Не – изпъшках. – Махай се.
Той се подсмихна - Едуард, Бела

Този е и към двете..едновременно забавно и романтично..

Не бях чак толкова изгубена от болката или мъглата на медикаментите, че да не реагирам на докосването му. Бибипкането на монитора започна да подскача нестабилно – сега не беше единственият, който можеше да чуе сърцето ми да полудява.
Това ще бъде доста смущаващо – промърморих на себе си.
Той се засмя и умозрителен поглед се появи в очите му.
Хммм, чудя се...
Той се наведе бавно – бибипкащият шум се усили диво преди устните му дори да са ме докоснали. Но когато го направиха, макар и с най-лекият натиск, бибипкането спря.
Той се отдръпна назад рязко, разтревоженото му изражение премина в облекчение, когато мониторът обяви рестартирането на сърцето ми.
Изглежда, че ще трябва да внимавам дори още повече с теб от обичайното. – Той се намръщи.
Не бях свършила с целуването ти – оплаках се аз. – Не ме карай да дойда до там
Той се ухили и се наведе, за да притисне устните си леко в моите. Мониторът подивя.
Но внезапно устните му се стегнаха. Той се отдръпна.
Мисля, че чувам майка ти – каза той, като се ухили отново.
Не ме оставяй – извиках аз, като ме заля неразумна вълна на паника. Не можех да го пусна – можеше да изчезне отново.
Той разчете ужасът в очите ми за една кратка секунда.
Няма – обеща тържествено той и се усмихна. – Ще си подремна.
Той се премести на твърдият пластмасов стол, който беше от другата ми страна в края на леглото ми, като се облегна на него и затвори очите си. Беше напълно неподвижен.
Не забравяй да дишаш – прошепнах саркастично. Той си пое дълбоко дъх, очите му все още затворени..

много са ми любимите.. ще кажа някои от първите само..

Едуард и Белла са в гората и той и казва - Незнам колко дълго време съм те чакал..

или...

ти си като наркотик за мен.. като мой личен тип хероин...

mims3, ти ги каза всичките I love you