Розали Хейл

Заглавие: Розали Хейл Съб Юли 04, 2009 11:07 pm

След като прочетох книгите,имах силното желание да продължа историята от името на Розали.
Историята е дълга и засега съм написала само първа глава...Надявам се да ви хареса.

Глава Първа

Стоях близо до задният прозорец.Очите ми обхождаха гората,очаквайки Емет да се върне.Перфектното ми лице се отразяваше в прозореца и с почуда започнах да го изучавам.От хилядите пъти стоене пред огледалото,го познавах перфектно.
Всякаш от злато,русата ми коса падаше нежно на раменете ми,златните ми очи ме гледаха с високомерие.Плътните ми и перфектни устни,се разтегнаха в крайщата и образуваха пленителна усмивка.Тялото ми покрито с копринена бебешко розова рокля,стоеше в права линия,а ръцете ми скръстени пред гърдите нежно галеха материята.Между веждите ми се образува лека гънка,когато се зачудих къде ли е Емет.С Джаспър вчера тръгнаха на лов и още ги нямаше.
Близо до реката нещо се размърда.Видях червеникавокафевият вълк да приближава,а на раменето му весело подскачаше Ренесме.Бе минала една година от раждането й,но спокойно можехме да кажем че е на 4-5 годинки.Висока около метър и 10,с дълги червеникавокафеви къдрици,малките й устнички бяха плътни и пефектни,лицето и издължено и строго по детински.Най-красивото нещо на света се задаваше срещу мен.Усмихнах й се майчински и с едно бързо движение,стоях на задната веранда чакайки ги.Джейкъб спря близо до мен,а Неси протегна малките си ръчички.Взеях я в обятията си и сбръчках нос,усещайки силната миризма на мокро куче.Джейк завъртя очи и хукна към гората-да се преобрази.
-Здравей Лельо-изтананика тя
-Здравей миличка-прошепнах аз срещу къдриците й...
-Къде отиде Джейк?-попита ме тя и се загледа към гората
-Сега ще дойде бъди сигурна..-надявах се да не е забелязала недоволството в гласа ми.
След миг между дърветата се подаде силует на висок мъж,с къса коса и мусколесто тяло.Джейкъб застана на границата между поляната и гората,а Неси се задърпа нетърпеливо към него.Пуснах я на земята и след миг тя бе в прегръдките му.
-Хей блонди-каза той докато минаваше покрей мен
-Вълк-кимнах студено и продължих да гледам към гората...
Емет и Джаспър все още ги нямаше..Но когато Ем отидеше на лов трябваше да очаквам всичко,дори да забрави да се върне.От къщата долетя опустошителното тършуване из хладилника.Явно помияра бе гладен..Завъртях очи и продължих да чакам.Минутите минаваха бързо,не мислех скоро да се махна от тук.Беше ми удобно да стоя права на верандата,а вятъра да гали нежно косата ми.Залезът оцвети небето в алено и след секудни се отрониха първите капки дъжд.
Дочух в далечината приближаването на някой.Беше бърз,а лекият вятър донесе до мен много силна и позната миризма.Отвъд реката се показаха Емет и Джаспър,говореха оживено.Басовият смях избухна и отново си бях у дома.
С ръце на кръста и леко оголени зъби ги посрещнах.При вида ми двамата шегуващи се утихнаха..Джас мина покрей мен,като леко докосна ръката ми,а Емет стоеше на най-долното стъпало на верандата и ме гледаше.
-Бебс...-промълви тихо той..Остро ръмжене се процеди през стиснатите ми зъби.
-Бебс моля те...Не е кой знае какво..-опитваше се да се оправдае..И не било кой знае какво..Инстинкта в мен надделя.Скочих към него и в същия момент той ме хвана.Паднахме на земята,а усните му бяха на врата ми..
-Успокой се бебс..Тук съм-прошепна той,а сладкият му дъх замъгли съзнанието ми
-Не за дълго-на свой ред отговорих аз и се опитах да се отскубна от ръцете му.
Предизвикателната му усмивка изчезна,в момента в който видя очите ми.В тях горяха пламъци..Роклята ми със сигурност бе изцапана,а ако на косата ми й имаще нещо....Изръмжах..
Той се отдръпна от мен с едно рязко движение и с още едно такова аз бях на крака.Басовия му смях избухна в ушите ми.Нямаше как и аз да не се усмихна.Мамка му неможех да му се сърдя.Роклята ми бе доста изцапана от калта.Но на косата ми й нямаше нищо.Уплашеният ми вид явно го бе развеселил.Изгледах го сърдито и реших да тръгна към къщата.Горе в стаята ни още имаше дрехи.Усетих ръцете му върху раменете ми.От гърлото ми се откъсна тих стон,а в изсъхналите ми вени забошуваха пламъци.
Устните му галеха врата ми,ръцете му се плъзгаха по тялото ми.
Обърнха се към него и жадно впих устните си в неговите.Течното злато в очите му ме изгаряше.Устните му нестоянителни върху моите,а ръцете му нежни...
Зад нас се дочу хихикане,а Емет изръмжа.Отделихме се един от друг,обърнах се да видя,кой ни наблюдаваше.Бяха Неси и Джейкъб.Очите на Ренесме изпълнени с любопитство,а тази на Джейк с безразличие.
Прелетях при тях,Джейкъб се отдръпна настрани..Емет ме следваше погали главата на Неси и продължи след мен.Качих се в стаята ни.
Преоблякох се в артистично накъсани дънки и черен потник,сресах косата си и я прибрах в стегнат кок.Емет ме наблюдаваше без да издава и звук.
Познаваше ме добре..Следеше движенията ми и алчно ги попиваше с очи.Усмихнах се на мислите,който преминаваха през главата ми.
-Кога ще се приберем в къщи?-попитах
-Можем да се приберем веднага,но мисля че е редно да изчакаме Есме и Карлайл
-Добре-смотолевих аз и продължих да се взирам в огледалото..Тя бе страхотна.Толкова красива и нежна..Нямаше същество по-красиво от нея на света..Леки стъпки отклониха вниманието ми.От първият етаж долетяха гласовете на другите.Емет вече бе станал и ме чакаше до вратата.Запътих се към него и поех ръката му.

Заглавие: Re: Розали Хейл Съб Юли 04, 2009 11:07 pm

Алис и Джаспър се бяха настанили пред телевизора говорейки си.Карлайл и Есме в кухнята.Бела прегръщаше Неса,а Едуард водеше спор с Джейкъб.Появата ни не смути никой.Джейкъб само се изсмя и седна до Алис и Джас.Понякога ми идеше да му зивия врата.
-Здравейте семейство-прозвуча басовият глас на Емет.Бела и Едуард ни дариха с нежни усмиви,а Алис ни се изплези.
-Е малка Неси,мисля че е време за сън-гласът на Бела беше толкова нежен и гальовен..-Ще я занесем в къщурката..И ще се видим на сутринта.
Смехът на Емет накара Бела да се почувства неудобно.Погледна го и леко съскане достигна до нас..
-Уууу...много страшно-изсмя й се Емет,а Едуард го изгледа строго
Карлайл и Есме се подадоха от кухнята
-Лека вечер деца.-казаха в синхрон.Есме отиде до Неси целуна челото й,прегръна родителите й и застана до мен.
Заедно стях си замина и псето.Най-сетне.
-Е..ние също ще тръгваме-каза Емет и ме хвана за ръка.С пожелания за лека вечер тръгнахме от къщата.Небето бе покрито от черни облаци..Дъждовните капки се разбиваха в стоманената кожа на раменете и ръцте ми.Краката ни не докосваха земята в тъмната нощ.
Отвъд реката се простираше нашият дом.
Беше голяма двуетажна къща,покрита от каменна ограда с двуркилна порта от ковано желязо.Покривът от поцинкована стомана закриваше върховете на дърветата.Във въздуха се носеше аромат на розови храсти и стомана.
Пътеката от мраморни плочи водеща до входната врата,блестеше на луното сияние.Розовите храсти разпръснати из двора,придавха на вечерта нежно и романитчно ухание.
Ръцете ни нежно преплетени,с очите ни пронизващи тъмнината напред.С леко движение Емет отвори входната врата и ме пусна да мина първа.
Холът бе огромен.Комбинацията бледо върху бледо,придаваше на дома ми уют.
Стлъбите водещи към вторият етаж,бяха покрити с бял мъхест килим.Качихме се в спалнята,разкъсвайки дрехите си.
Изгревът наруши малкото ни блаженство.Изгарящото небе оповести започването на деня.Усните му проследяваха контурите на челюста ми,врата ми,раменете..
Тялото ми неможеше да се насити на физическата наслада.Исках още и още и още...
Но днес имах ангажимент.Ако не бе обещанието ми към Алис,нямаше никога стана от леглото.
Прокарах пръсти през черната му коса,а той се вгледа в очите ми.-
-Какво има?-попита ме
-Трябва да ставам-с пораженческа физиономия прехапх устната си...
-Защо?Не може ли да постоим още малко?-видях как надежда припламна в очите му
-Ем,знаеш че много бих искала.Но Алис всеки момент ще ми се обади ...
-За Бога чеса е 6..Моля те Роуз...
Не можех да откажа..Не исках...Звъненето на телефона оповести нетърпението на Алис.
-Ало-дълбокият глас на Емет прозвуча силно в тихата стая
-Дай ми Роуз..Не се опитвай да я скиреш-скара му се тя
-Роуз е заета-отговори и той и ми смигна палаво.Ухилих се протягайки се за телефона,знаех че Емет няма да я надвие
-Да?-звънливият ми глас прзвуча в слушалката
-Роуз..Чеса е 10...Мисля,че е време да тръгваме.Мислех да дойда до у вас,но реших че ще е невъзпитано..
-След малко съм при теб-обещах аз и преди да може да каже нещо затворих.
Емет се бе обърнал на другата страна на леглото-сърдеше ми се..
-Ем,моля те..-прошепнах му аз
-Какво?-гласът му бе студен...
-Емет Кълън престани.Познаваш Алис..
-Нямеше ме два дни..Може би трябваше да се възползвате...
-Ем..Тя ни е сестра,обещала съм й...
Хладното му държание ме изнерви.Защо постъпваше така..Станах прехвърквайки през стаята и се озовах в банята.Изкъпах се и застанах пред огледалото.
Златото в очите ми се бе втвърдило..Жаждата..
Когато бях с Емет така..Не можех да я усетя...
Облякох къса рокля,в цвят слонова кост.Деколтето падаше като водопад върху гърите ми.След като изправих косата си и намерих сандалите си,отидох и седнах на леглото до Емет.Той ме погледна и каза:
-Ослепителна си
-Благодаря-казах му аз,а самочувствието ми замърка-Аз тръгвам,ще дойдеш ли с мен в къщата?
-Не..Ще остана тук...
-Обичам те Ем-прошпнах му и целунах устните му
-Аз също те обичам бебс-повтори като ехо той и докосна лицето ми.
Излизайки от вкъщи,усетих липсата му.Погледнах нагоре към терасата и го видях.Гол до кръста,мусколесите му ръце скръстени пред перфектните му гъди.Очите му следяха движенията ми.Пратих му въздушна целувка и продължих.

Заглавие: Re: Розали Хейл Нед Юли 05, 2009 11:39 am

Глава 2
Стигнах до къщата много бързо.Алис ме чакаше на верандата....
-Алис тръгваме ли ? - попитах нетърпеливо аз
-Чакай Роуз...Трбява..Трябва да вземем колата ти-отговори ми тя,когато очите й се фокусираха на мен
-Естетвенно,че ще сме с колата..Нима очакваш да вървя?-не вярващо се вгледах в нея
-Не..просто..-тя затоври очи-Хайде тръгваме!
Качихме се в колата и потеглихме.Пътувахме към Сиатъл-покупки за рожденият ден на Ренесме.
-Как са нещата в къщи?-попитах небрежно аз
-Всичко е нормално.Бела и Джас се зближават все повече и повече-усмивката й бе искренна,явно бе доволна от факта-Вчера Едуард и Джейкъб слизха в гаража,чуваше се голяма врява...
Замръзнах..Слизали са в гаражи при колите.Моята кола бе там..Рязко набих спирачки,а колата се закова.Очудените очи на Алис проследиха движението ми.
Слязох и започнах да оглеждам скъпоценото ми BMW..Ако имаше само една драскотина...онези двамата щяха да ми платят.
След цялостният преглед,влязох спокойна в колата,а Алис пордължаваше да ме гледа.
-Какво?-почи изръмжах аз
-Това е кола Розали..-смръщи ми се тя-А и не са пипали твоята кола,прекалено много ценят живтите си.-Усмихнах се на думите й...
-И какво са правили в гаража-запитах аз
-Едуард и Бела направиха подарък на Джейк...Купиха му кола-ухили се тя
-Купили са му кола?-гледах я втрещено..Не можех да повярвам.Псетата все повече и повече навлизаха в живота ни.
-Какво толкова?Това е просто предмет-потупа успокоително ръката ми.
Спрях да разговарям по темата.Не исках да се разстройвам повече.Живота си е техен,щом искат да си имат домашно кученце-да го имат...
Денят бе облачен,но дъжд не заваля.Обиколяхме магазините в Сиатъл и Порт Анджелис .Купихме подаръци за всички,включително е за сладкото мелезче...Изръмжах...
След като напазарувахме за семейството,се отправихме към един бутик.Тъсех нещо за себе си.Алис чуруликаше зад мен и звънливият и смях огласяше помещението.Продавачът ни гледаше залисано,а клиентките напускаха магазинът дърпайки съпрузите си.
-Извинете-високомерието в гласът ми изкара продавачът от унеса си-Може ли за момент?
-Д-а..Д-а-заекването му ме забавляваше.Приближи се до мен и очите му обходиха тялото ми.След минута обстойно преценяване се спря на очите ми.
-Извинете-смутолеви той,а от челото му се стече вадичка пот.
Беше висок на средна възраст мъж.С леко прошарена коса,кафеви очи и стройно тяло.Усмивката му бе приятна и приканваща.
-Ако сте свършили с цялостното ми разглеждане,ще ме обслужите ли?-перфектната ми вежда се вдигна на горе,а погледът ми бе пълен с ненавист.Едното от хобитата ми бе да плаша мъжете.
-Извинете-отново смутолеви той,а чертите на лицето му станаха строги-На вашите услуги Госпожице...
-Госпожа Кълън-поправих го аз
-Госпожо Кълън-усмихна се леко той-Е,какво си харесахте-въпросът му бе обичайният,нямаше въображение...Скучна работа..
-Черните сандали на витрината от истинска кожа ли са?-знаех,че са.Усещах приятният мирз във въздуха.Алис ме погледна и ми се ухили.
-Да Госпожо Кълън,от истинска кожа са.Произведени са...
-Не ме интересува.Имате ли 39 номер?-знаех,че са произведени в Италия...
-Разбира се.Само момент-обърна се с гръб към мен и прекоси помещнието.В дъното имаше врата,влезе през нея и изчезна от поглед.Алис прехвръкна до мен.
-Много си лоша Роуз-зашепна тя-Ще докараш на човека инфаркт.Започнахме да се смеем,а звънливите ни смехове отекваха в празното помещение.
След минута продавачът се показа през вратата.В ръцете си носеше черна кутия,а очите му се спряха на Алис.След секунда стъписване,отвори кутията и ми подаде едната обувка.
-Прекрасно-изчуруиках аз-Алис,какво мислиш?
-Роуз..Пефекти са-усмивката й бе дяволита...Толкова я обичах.
-Ще ги взема-студеният ми глас накара продавачът да се отдръпне.
-В брой или с карта?-запита ме той
-С карта-отидох до касата и му подадох кредитната карта
-Цената им е...
-Няма значение цената.Просто дръпнете сумата.-Алис зацъка зад мен с език и смени тежеста си-от левият си крак на десният.
-Заповядайте Госпожо Кълън-усмивката му бе плаха
-Благодаря-усмихнах му се топло аз в отговор и взех покупката си.
-Ето и картата ви-продължи той
-Лек и приятен ден-нежността в глаъст ми го обърка.Стоеше и не знаеше как да реагира.
-Лек ден и на вас-прошепна той и бързо се обърна
Излязохме от магазина смеейки се.Качихме се в колата и се запътихме към вкъщи.
-Струваше ми се,че ще получи удар-смееше се Алис-Винаги си била толкова добра в това Роуз..
-Хах..Да-вече не ми бе забавно...Алчното му изажение ме върна много назад.В онази проклета нощ...Гласът на сестра ми бе далечен...Очите ми не гледаха шосето,бяха леко притворени.Примигнах ненужно и отново се фокусирах в пътя.Алис видя отнесеността ми и замълча.Телефонът й зазвъня.Сигурно бе Джаспър.Но не ме интересуваше.Мислите ми ме водеха далеко от тук.Болката все още не бе отинала.Беше силна и пулсираше вътре в мен...
-Роуз-гласът на Алис ме върна на земята
-Да?Какво има?
-Подмина пресечката...
-Оу...-настинах леко спирачките и дадох на задна...Стигнах отбивката и колата се понесе шеметно към дома ни.
Паркирах в гаража.Имаше нова кола,която на излизане не бях видяла.Бе черно спортно BMW,нов модел.Бяха му купили BMW...Исках да се ядосам,да вляза в къщата и да му откъсна главата.Но ми бе безразлично...За пръв път нещо свързано с него не ме ядоса.Смръщих се на колата му и тръгнах след Алис.
Влязохме в къщата и заварихме цялото семейство да стоят на масата в хола.
Мълчанието бе тягосно,а Алис бързо седна но Джас.Прекосих стаята и седнах до Емет.
Бела държеше Ренесме в ръцете си,а Едуард бе обвил ръце около тях.
-Тази сутрин-започна Карлайл-Джейкъб и Неси са имали проблем.Отишли са на лов,но след тях е тръгнала Лея.С Джейкъб са се скарали,а тя се е опитала да нападне Ренесме..-гласът му заглъхна.Силно ръмжене раздра гърлото ми...Какво...
-Роуз...-прошне Есме и погали ръката ми.Очите на Бела изгаряха мойте...Поклати леко глава,а след това зарови лице в косите на Неси.
-Имало в битка.Джейкъб има две счупени ребра..Но се възстановява-от прегръдките на Бела се чу ридание.Всички погледнахме едновременно ръцете й...
-Моят Джейк щеше да умре заради мен-гласът на Неси бе изпълнен с болка-Той стоеше точно пред мен,а козината на вратът му беше настръхнала.Започнаха да си ръмжат,а аз се опитах да ги успокоя.В момент в който го докснах,Лея изгуби контрол и скочи към мен.Сбиха се...-гласчето й затихна,и ново ридание се изтръгна от гърлото й.
Зрението ми бе замъглено.Какво си мислеше тоя помияр,че може да докосва най-ценото нещо за всички ни ?!?Щях да я намеря и да я убия...Независимо какво щеше да последва..Лея бе загубена...

Заглавие: Re: Розали Хейл Нед Юли 05, 2009 11:39 am

-Роуз-сподавено каза Едуард-Успокой се...
Ръцете на Емет се затегнаха около мен,а аз положих глава на гърдите му...
-Няма да предпиемаме никакви действия,който могат да доведат до битка.Ще говоря със Сам и Джейкъб относно нея...
-Какво?Ще оставим мелеза просто така..А ако бе наранила Ренесме?-гласът ми се повиши с една октава наоре-Сега не е моментът да си добър Карлайл...Сега трябва да се възпозлаваш от факта,че имаш сила-погледът ми бе изпълнен с омраза..Сутеният ми глас,накара всички в стаята да замръзнат...
-Розали-прошепна Емет в ухото ми-Успокой се...
-Да се успокоя!?!?-вече крещях-Тя е като нашо дете...Всички я обичаме и бихме дали живота си за нея...-не можех да издържам на безразличието им..Как можеха да стоят така спокойно.Изправих се за секунда,а в същата секунда Карлайл и Джаспътр бяха до мен.
-Спокойно Роуз-каза ми Джас и усетих как се опитва,да промени чувствата ми..
-Престани да го правиш Джаспър...Остави ме-започнах да се дърпам от ръцете на Емет..Можех да ги разкарам,но не исках да ги нараня.
-Емет,Джас..Пуснете я...-гласът на Бела ме стрестна...
Ръцете на Емет изчезнаха,а Джаспър и Карлайл отстъпиха назад...
-Ще дойдеш ли с мен Роуз?-гласът й бе тих ...
Тръгнах след нея.Неси още ридаеше в ръцете й...Излязохме на задната веранда и се вгледахме една в друга.
-Роуз...-започна тя
-Не,Бела чуй ме-прекъснах я аз..-Няма смисъл да говориш с мен и да ме успокояваш...
-Роуз...Ти ме чуй-погледът й ме накара да замълча.-Знам как се чувстваш относно това,повярвай ми аз се чувствам хиляди пъти по зле.Не трябваше да я оставям само с Джейк...Но той рискува живота си заради нея.Ренесме е добре,малко изплашена и притеснена за него,но е добре.Лея съжелява,каза че е изгубила контрол за секунда..Не знам защо са се скарали-гласът й затихна..Последва кратка пауза...Точно тази пауза ме стигаше,за да чуя тежките лапи в далечината...Погледнах Бела,в същия момент в който тя рзбра какво става.Целунах челото й и това на Неси и започнах да бягам.Навлязох в гората и започнах да се ослушвам.На няколко километра от мен тичаше някой от вълците,щях да го намеря и да я предизвикам...
Знаех,че Емет щеше да хукне след мен,но никой освен Едуард не можеше да ме надбяга...
След секунди бях на поляната,където играехме бейзбол.Братът на Лея закова на място щом ме усети.Вълкът се обърна към мен,а очите му ме пронизаха..
-Къде е Лея-мъртвешкият ми глас проехтя сред дърветата-Казвай мелез,къде е сестра ти?
Ръмжене се изтръгна от оголените му зъби...Ооо значи той ще е първи..Приклекнах готова да скоча...Тогава той заклати нервно опашка,и започна да вие...Тази секунда ми трябваше.Скочих бързо към него и забих кракът си в хълбоците му.Той изкимтя,политна във въздуха и се удари в едно дърво...
В същата секунда се изправи и скочи към мен.Дръпнах се на страни,а той падна меко на лапите си.В далечината някой от семейството ми приближаваше..Защо Бела ми бе дала толкова много преднина,нима тя също искаше отмъщение.
-Остави брат ми кучко!!!-зад мен проехтя гласът на Лея...Сет изскимтя и отиде до нея..Обърнах бавно тялото си към тях,а високомерна усмивка оголи зъбите ми..
-И сега какво..Ще ме нападнеш ли?-с насмешка попита Лея-Не ме е страх от теб Блонди...
-Никой.Не.Докосва.Ренесме.-изъмжах думите аз...В същия миг Сет изскимтя,а Лея започна да трепери.Всичко стана за секунди.Сет бе отхврълен назад,а Лея ме приела формата на пясъчно кафяв вълк...
Обикаляхме в съвършен кръг,ръмжене разкъсваше гърлата ни...Скочих.Забих юмрукът си в муцуната й.Тя отхвърча назад и пада на земята.Стоях и я гледах.Стана отърси се и скочи към мен отново.Ноктите на лапата й се забиха в ръката ми,но нямаше как да ме нарани...Зъбите й изстракаха на сантиметри от лицето ми.В същият момент,сграбчих кожата на гърбът й,и с всичка сила я запратих към едно дърво.Ударът бе силен..Ключицата й изхрущя.Тъкмо щях да скоча,когато от никъде силните ръце на Емет бяха около мен,а пред Лея стояха Сет и Джаред.Семейството ми беше около мен,а цялата глутница около нея.
Сам бе в човешката си форма..Карлайл разговаряше с него.
-Карлайл,какво става тук?-попита той
-Сам..Нападението на Лея,въздейства на Розали..Не можахме да я спрем..
Емет ме държеше,а Джаспър се бе вгледал в очите ми.
-Роуз спокойно-повтаряше Джаспър,а Емет целуваше косата ми...
Алис и Едаурд бяха застанали плътно до Карлайл..
-Къде са Бела и Есме-попитах Джас
-Останах при Неси-отговори ми той
-Ем пусни ме...Моля те-опитах се да се отскупна от ръцете му..
-Не Емет..Не я пускай-Едуард бе до мен и ме погледна-Това,което направи беше грешка..Лея е в тежко състояние..Може би това ще повлияе на отношениеята ни с глутницата-гласът ми секна,когато видя изражението ми..
-Интересуваш се за отношенията си с тези помияри,а не това че дъщеря ти можеше да пострада...
-Розали,Джейк беше с нея-каза ми той
-А неговият живот нищо ли не значи за вас?-оголих зъби аз...
-Роуз..-каза ми Емет
-Пусни ме..Веднага!!!-гласът ми прекъсна всички разговори..Ръцете му се разхлабиха,а аз хукнах да бягам...Никой не ме последва...
Исках да крещя,да чупя,да опустошавам...
Стигнах до къщата,а Бела ме чакаше на верандата.Но не спрях.Продължих към реката,един скок и бях на другият бряг.Продължих да тичам.Стигнах до домът ми.
Влязох вътре и се отправих към банята.Взех душ,но той не ме успокой ...
Погледанх момичето в огледалото,очите й бяха луди...Страхът бе впит в лицето й.За първи път високомерното момиче в огледалото,виждаше себе си..Усъзнах,че красотата не е всичко,че когато имаш всичко...но най-любимото ти същество страда..Нищо няма значение..

Заглавие: Re: Розали Хейл Нед Юли 05, 2009 10:19 pm

Глава Три

Облякох черната си нощница и бавно отидох до леглото.Легнах и затворих очи.Прозорецът в спалнята бе отворен.Шумовете бяха силни,ясни и отчетливи,а вятъра донасяше до мен хиляди ухания
Минаха два часа,а умът продължааше трескаво да обмисля случилото се тази вечер.Далечината бе прорязана от силен вой...Отворих очи и с рязко движение бях до прозореца.Пред портите стоеше познат до болка силует.Виждах перфектно в непрогледният мрак.
Емет отвори портата с леко движение,а перфектните очертания на тялото му замръзнаха на мястото си.Очите му ме наблюдаваха предпазливо,а мойте очи го гледаха уплашено.Погледите ни се пресичаха...
-Роуз...-шепотът му стигна до мен-Може ли да се кача?
Кимнах леко в негова посока и след секунди той бе зад мен.Не смеех да се обърна,не знаех какво ще видя в очите му.Леките му стъпки се доближиха до мен,а ръцете му нежно докоснаха раменете ми.Потръпнах страхувайки се,че ме мрази и че ще иска да ме нарани...Не можех да повярвам,че се бях пречупила..След толкова векове...
-Роуз,моля те...Погледни ме-сладкият му дъх докосваше нежно косата ми...
-Не ме ли мразиш?-гласът ми бе като дихание...
-Да те мразя?-очуденият му тон ме накара да се обърна.Очите му ме пронизваха,а устните му в права линия-придаваха строгост...
Прегърнах го...Дъжрах го в ръцете си,а от гърлото ми се отрони ридание.Той ме притисна към перфектното си тяло и леко започна да се клати..
-Шшшшшт....Всичко ще е наред-шептеше ми той-Моля те Роуз..Успокой се..Всички са добре...
Целуна челото ми и отстъпи крачка назад.Ловко ме грабна в ръцете си и ме занесе до леглото.Седнах в скута му,а главата ми падна уморено на рамото му.
-Какво се случи?-попитах го аз
-След като си тръгна,Карлайл прегледа Лея..Тя не искаше,но Сам я застави.Не е много пострадала,счупена ключица,едно ребро и леки охлузвания.
Тя каза,че ще приживее всичко,но не и миризмата...Като цяло нищо интересно.Карлайл говори със Сам и останалите от глутницата,само Сет е леко разстроен.Според другите въпреки,че е част от глутницата тя не е постъпила правилно.Премирието ни остава в сила.След това се прибрахме,обяснихме какво се е случило на Есме и Бела..Ренесме искаше да те види,но аз не й позволих.Предпочетох само аз да дойда при теб.Това е...Спокойно Бебс..Всичко е наред..-усните му намериха мойте..Целувката бе нежна и успокоителна.
-Не знам дали сега е моментът,но...Мисля,че е по-добре да разговаряш с Лея..Да се разберете...
-Какво?Никога!-изръмжах аз.Станах от леглото и се загледах в него.-Какво говориш Емет?Тя се опита да нарани Ренесме,а сега ми казваш че трябва да й се извиня?-не можех да повярвам...Какви ги говореше той..
-Роуз,просто е най-добре да разоваряте и...-той замълча и стана.Дойде близо до мен,но аз се отдръпнах.
-Не Ем,няма да разговарям с нея.Ако я видя отново близо до семейството ми..Ще я убия!!!-когато изговорих думите усетих омразата да се завръща с пълна сила..
-Бебс,добре..Нека не говорим за това сега..Моля те!-умоляващият му глас заглъхна.Поклатих пораженчески глава и хванах ръкта му.
-Искаш ли да ловуваме?-попитах го аз.
-Разбира се-с лека усмивка каза той и ме поведе към стълбите.
-Чакай- бързо изтичах до гардероба.Махнах копринената нощница,взех любимите си черни къси панталонки,заедно с черен потник и се върнах при него.
Намек за усмивка покриваше усните му.
-Какво?!-звънкият ми глас огласи стаята
-Ослепителна си-прошепна той и хукна към двора.
Тичахме без спир.Състезавахме се.Малко след новата къща на Едуард и Бела се простираше голяма поляна.Малката река минаваше през нея,а стадо елени бяха спрели да утолят жаждата си.
-Ъм..Не искам елени-измърмори Емет..
-Нямаме време да търсим лъвове и мечки-скастрих го аз
-Е...започваме ли състезанието Госпожо Кълън?-усните му на сантиметри от ухото ми...Огън от страст забошува в мен.
-На три...
Изстрляхме се напред,а подплашените животни се затичаха,търсейки спасените.
Емет улови главната женска,а на свой ред аз повалих Алфата-мъжкият.
Животно спря да се бори изпод ръцете ми,фонтан от кръв бликна от отворената му уста.Зъбите жадно се впиха в пулсиращият му врат.Малко по късно пуснах плячката си.Изгубила интерес прескочих мъртвото животно.Емет стоеше на няколко метра от мен,пресушаваше жертвата си.Търпеливо го изчаках..
-Е бебс готови ли сме-запита ме той
-МмМмМ Не..-ухилих му се аз и отново затичахме заедно...Няколко километра източно от нас се чуваше силно,примамливо сърце..Уханието му бе ясно и силно...Месоядно животно..
Емет ми отстъпи мястото си и хукна на Юг да търси друг улов.
Планинският лъв спеше спокойно под едно дърво.Загледах се в перфектният цвят на козината му.Усмихнах се и леко ръмжене се отксъна от гърлото ми.Можех да го нападна,но исках борба и я исках сега.Уплашеното животна ме намери с поглед и отстъпи крачка назад.Пристъпих към него и леко приклекнах.Срещнах погледът му и в същия миг той скочи към мен.Ноктите му галеха ножата ми,а ограмната му паст захапваше въздухът пред лицето ми.След миг се отекчих,отхвърлих го от себе си и скочих върху него.Жадно впих зъби,а кръвта му се застича на малка вадичкапо брадичката ми.След като пресуших тялото му,изтрих с опакото на ръката си кръвта от себе си и се обърнах.Зад мен приклекнал до едно дърво стоеше Емет.Дяволита усмивка разтегна устните му,а в следващият миг бе в ръцете ми.Страста в нас надделя и прекарахме вечерта под дърветата.След изгрева се запътихме към вкъщи.
Изгревът придаваше на гората по богати цветове.Тичахме,а сплетените ни ръце леко се полюшваха.Позната миризма докосна сетивата ни.Спогелдахме се.
На верандата ни чакаха Карлайл и Едуард.Замръзнах на място,а погледът ми бе несигурен.
-Не се притеснявай...-шептеше ми той...
Пристъпих бавно и несигурно.Карлайл прехвръкна до желязната порта и я отвори за нас.Влязох в двора,а той ме придърпа в обятията си.Прегръдката му бе успокояваща.Отношенията ни никога не са били такива.Никога не ме бе прегръщал и то само защото аз не му позволявах.
Отстъпих крачка назад и се вгледах в очите му.Едуард и Емет бяха влезли в къщата..
-Искаш ли да поговорим?!?-попита ме той
-За какво,Карлайл?Ако ще ми казваш,че съм допуснала грешка...-започнах аз
-Не,не..Изслушай ме-той спря,чакайки ме да възразя.След това продължи-Постъпката ти бе импулсивна.Знам коло много обичаш Ренесме.Всички ние я обичаме,но не трябваше да постъпваш така импулсивно.Всичко с глутницата е наред.Няма нужда се притесняваш и да мислиш за това.Сега вече всичко е наред,Ренесме е добре-Бела също-той замълча и се загледа в очите ми.
-А...Джейкъб?-попитах плахо аз
-Джейк също е добре.Доста бе развълнуван от постпката ти..Каза,че има шанс да ти бъде фен-той се усмихна,а аз завъртях очи..-Цялото ни семейство иска да те види Роуз..Есме много се притеснява за теб.Джаспър и Алис искаха да дойдат с нас,но Едуард каза че не е добра идея...
-Не се и съмнявам в него..Той винаги знае-казах аз,а от къщата се чу приглушеният смях на Ем и Едуард...
-Благодаря ти Карлайл..Благодаря,че се застъпваш за мен и че ме разбираш.Ренесме е част от живота ми..Обичам я,като своя дъщеря...Просто-гласът ми заглъхна,а ново ридание се откъсна от гърлото ми.
-Е нека влезем в къщи-подканих го аз,а той като кавалер ми даде път.
Емет и Едуард стояха на канапето и разговаряха.Очите на Едуард се спряха на мен.В погледът му гореше нещо ново..Може би за първи път след толкова векове щяхме да имаме шанс,да сме брат и сестра.
-Да-отговори той на мислите ми.За миг застана до мен и каза-Първо искам да ти благодаря.Това,което направи означава много за мен,Бела и Неси...След това искам да ти кажа,че реагира много импулсивно,но е нормлано за теб-усмивката му бе искренна.Аз му се усмихнах в замяна и дружните разговори продължиха.

Заглавие: Re: Розали Хейл Нед Юли 05, 2009 10:20 pm

Към обед Карлайл предложи на Едуард да тръгват,а ние обещахме по-късно да наминем.
Взех си душ.След мен влезе Ем.Стоях пред огледалото и разглеждах с любопитен поглед отражението си.Русата ми коса се спускаше нежно по гърбът ми,а златните ми очи ме гледаха-отново високомерно.Усмихнах сена този поглед.Розали Хейл отново бе цяла.Започнах да си тананикам.Главата на Емет се показа от душ кабината, на лицето му бе изписано измуление.
-Защо си тананикаш?-попита ме той
-Аз ли?Оу..Просто...В добро настроение съм-ухилих му се аз
-Само така бебс-усмихна се и прибра главата си обратно.
Бавно и спокойно,с човешка стъпка се отправих към огромният гардероб.Голям колкото една стая,от тъмно магнолиево дърво.Потърсих нещо свежо и приятно.
Допирът от мокрите устни на Ем отклониха вниманието ми..
-Хей-запротестирах аз срещу устните му..-Трябва да се обличаме и да тръгваме..
-Ммм..Мисля,че те ни познават.Ще разберат заксънението ни-дяволска усмивка огря лицето му..
-Но Ем..-думите ми бяха заглушени от целувките му.След секунди бяхме в леглото..Бях толкова щастлива...Ръцете му бяха нежни върху мен,а езикът му се плъзгаше по вратът ми ...
Не знам колко време мина..Може би няколко часа...
Телефонът ми извъня продължително,но не му обърнха внимание.Нямаше да спра..
Но в същия миг,за мое очудване той се дръпна нежно от мен и взе телефона.
-Бела е-усмихна ми се и стана..
-Емет..Къде отиваш?-очудено попитах аз...
-Мисля,че не трябва да закъсняваме-по ехидната му физиономия се досетих..Той ми го връщаше...Заради Алис..Изрмъжах лекичко и натиснах зелената слушалка.
-Роуз?-гласът на Бела прозвуча тихо и плахо
-Да?-моят бе силен и високомерен.
-Ами..Извинявай,че те притеснявам..Но вкъщи всички настояваха да ви звънна..Скоро ще дойдете ли ?-зад нея се чу смях...Псето се бе завърнало
-Да,Бела..Идваме след секунда-затворих телефона и се загледах в тавана..Мразех,когато станеше така..
-Роуз..-Емет излезе от банята.Бе облякъл тъмни дънки и черна тениска-плътно прилепнала по тялото му.Прехапах устна.-Хайде бебс..Ставай,трябва да вървим..
Нацупена станах от леглото и застанах пред килера.Какво да облека.
Отново се опитах да потърся нещо нежно и приятно,но не ми се занимаваше особено.
-Да ти помогна?-запита ме Емет
-Заповядай-отдръпнах се аз и зачаках
След секунда ми подаде къса лятна рокля.В тъмен син цвят,с тъкни презрамки.
Изборът му бе добър..Облякох я и застанах пред огледалото.Тъмният цвят контрастираше с кожата ми.Комбинацията ми хареса.Оставих косата ми да пада свободно по гърбът и рамете ми.
-Готови ли сме за тръгване?-попитах аз
-Разбира се-с широка усмивка и протегната ръка ме чакаше на прага.

Заглавие: Re: Розали Хейл Пет Юли 10, 2009 2:55 pm

Глава Четвърта:
Вечерта настъпи бързо.Може би бе към 19 чеса..Стигнахме до реката,но не можах да скоча.Емет затана пред мен и каза:
-Роуз,всички те чакат.Искат да те видят..Моля те...Неси е там!
Само това име ме накара да скоча.Стъпвайки на другият бряг,силните миризми на семейството ми ме приветстваха...
Секунда по късно стояхме пред входната врата.Тъкмо щях да почукам,когато гласът на Алис долетя:
-Тя е в собствената си къща,а ще почука..Моля ви вразомете я..
Усмихнах се на гласът й..Емет отвори врата,а пред мен в усмихната линия бе застанало семейството ми.
-Розали Хейл!-гласът на Алис прокънтя в ушите ми..Звучеше,като майка която се кара на детето си-Ако още веднъж ни докараш до такава лудост..Ще смачкам стоманеното ти лице...!!!-Тишина..Смехът се отрони първо от мойте устни.А след това,всички се смеехме.
Всички ме прегръщаха и целуваха..Първо Есме и Карлайл;Алис и Джас;Бела и Ед...
Но очите ми виждаха само едно лице.В ръцете на Джейкъб,стоеше моето момиче.
Шоколадовокафевите й очи ме изгаряха...Всички се отдръпнаха от мен..Разстоянието между мен и нея бе толкова малко.
-Лельо-гласът й бе несигурен
-Да Неси-прошепнах й аз.Тя се задърпа от ръцете на Джейк,а той бавно я пстави на земята.Ренесме се затича към мен,къдриците й подкачаха около личицето й,а насълзените й очи ме изгаряха.Когато я поех в обятията си,нищо друго не съществуваше за мен.Обичах я!В нейно име,бих сторила всичко..Дори и да умра!
-Обичам те-прошепнах в ухото и аз..Тя постави ръчичка на шията ми.
Образите на семейството ми запълниха съзнанието ми.
По лицата им бе изписан страх,болка,недоверие..
Бела постоянно поглеждаща към врата.Есме стояща на задната тераса.Алис заровила лице в ръцете си...Отново и Отново..Дори и Джейкъб бе там..Очите му бяха тъжни и при всеки удобен случей поглеждаше към Едуард,който само клатеше глава..
-Всички те чакахме лельо-гласчето й прексъна картината ...
-Съжелявам Неси..Никога повече няма да те оставя..-тя целуна очите ми и облегна главица на рамото ми.
Вечерта премина тихо и спокойно.След няколко часа разговои,цялата тази шумотевица ми омръзна.Неси заспа в ръцете ми,а аз не отделях очите си от нея.Леко станах и отидох на верандата.Вятъра се бе засилил,грамотевици огласяха тишината-приближаваше буря.Очите ми обхождаха отново и отново гората,зад мен се чуваше басовият смях на Емет.Беше хубаво да си у дома,чувство което преди не оценявах.
-Къде отиваш,Бела?-попита Едуард
-При Роуз..-дочу се умивка в гласът й
Лек полъх от движението й достигна до мен.Обърнах главата си към нея и й се усмихнах,а тя бавно пристъпи до мен.
-Хей,как си?-попита ме тя
-Добре съм,а ти?-на свой ред попитах
-Вече много по-добре.Всички се притеснихме за теб-завъртях очи..Тези реплики ги слушах цяла нощ,ако щеше да повтаря същите работи..по-добре е да си го спести.Обърнах глава към гората,а тя мълчеше до мен.
-Какво има,Бела?Защо дойде?-висоомерието в гласът ми я обърка.
-Просто исках да ти благодаря,Розали-прошепна тя
-Няма за какво да ми благодариш.Направих това,което сметнах за редно.Не го направих заради теб или Едуард или Джейкъб..Направих го в нейно име..-погледнах нежно към спящата Неси,а до мен Бела смени тежеста на крака си...
-Виж Роуз..Знам,че всички тези разговори ти дотегнеха..Но просто-тя замълча,а клепките й се затвориха-Чувствам се ужасно,че рискува живота си..Аз трябваше да водя тази битка...-имах чувството,че ще се разплаче..Завъртях очи...
-Бела,поглдедни ме-настоях аз.Тя вдина плахо очи и се загледа в мен.-Разликата между мен и теб е следната.Аз съм импулсивна,а ти обмисляш.Аз ще скоча в боя веднага,без да се замисля..Докато ти ще изчакаш нечие друго решение.И това чакане,може да отнеме най-ценното ти.
Това не те прави лош човек,Бела..Просто сме различни...Отидох там с цел да намеря Лея и да я убия..Това,че не успях..Не значи,че съм се отказала!-погледът й бе изпълнен с болка,очите й горяха и навярно несъзнателно прехапваше устната си-Не съжелявам,че отидох там..Съжелявам,само че не можах да я довърша..-Знаех,че има член от глутницата,който ни пази.Обърнах се към гората и знаейки,че чува казах-Ако отново Лея се доближи до семейството ми...Ще я убия!А след това,ще довърша всеки един член от глутницата,който дойде за разплата..-Обърнах се с лице към Бела,а погледът й ме изпепеляаше
-Роуз..Не е редно..Виж спорът между нея и Джейкъб...
-Спорът между нея и Джейкъб си е тяхна работа-прекъснах я грубо -Но Ренесме няма нищо общо с тях и техните любовни кавги..Ако един косъм падне от главата й,по вина на вашето домашно кученце...Никой няма да ме вини след това!-подадох й леко Ренесме и влязох в къщата.Всички погледи бяха вперени в мен.Седнах на мястото си до Емет,и се загледах в ръцете му.Той ме придърпа нежно към себе си,а усните му галеха косата ми.След мен в стаята влезе Бела.Седна до Едуард,положи умерона глава на рамото му,а той ме погледна строго.Повдигнах вежда?
„Какво?“-помислих си аз.Той само поклати глава и се загледа в Ренесме..
-Е ние ще тръгваме-оповести звънливият глас на Алис.С Джас се изправиха едновремено,а движението бе съвършенно.Вдигнах глава и им се усмихнах..Усмивката на Джас бе мила,а тази на Алис предизвикателна..
Когато минха покрей мен,Алис прошепна:
-Утре трябва да си тук..Ако не си тук...Неси ще е много разочарована-погледнах я,но тя ми обърна гръб и излезе..Естественно,че бе видяла какво мислех да направя..Знаеше,че мислех да замина..Щом тя знаеше..Обърнах главата си към Едуард,а очите му ме наблюдаваха предпазливо..Усмихнах му се и казах:
-Е..и ние ще тръгваме-Емет,който бе потънал в разговора си с Джейкъб ме погледна объркано,а след това покорно се изправи.Псето изглеждаше недоволно,но се примири.Шест чифта очи ме наблюдаваха...Дори мъничката Ренесме се бе събудила и внимателно,с прекрасните си очи изучаваше лицето ми.
-Утре ще се видим,нали?-прошепнах
-Разбира се-с любящ глас ми отговори Карлайл..-Е лека вечер деца.
-Лека вечер!-усмихнахме се на семейството си и потеглихме.На път към вкъщи бягахме в мълчание..Тези три дни бяха безкрайни..Исках да се прибера в къщи и да остана с Емет...Да го прегръна и да дочакам утрото...Само това!!!
Пред нас изникнаха величествените очертания на къщата ни.Влизайки в къщи се почувствах спокойна.Качихме се в спалнята,а Емет се тръшна в леглото.
-Искам нова къща-каза той.
-Защо?Какво й има на тази?-отидох до леглото и седнах до него.
-Просто...Не знам – погледна ме и докосна устните ми с пръсти...
Усмихнах му се и с едно движение бях в банята.След приятният душ се почуваствах по бодра.Дамата в огледалото ми се усмихваше,повтаряше действията ми.След миг зад нея стоеше висок,чернокос мъж.Златните му очи жадно попиваха чертите й.Ръцете му бяха около тялото й,а устните му галеха шията й.
-Ем-прошепнах аз..Съзнанието ми бе замъглено от възбуда...
-Да си вземем душ?-прошепна срещу кожата ми..Обърнах се към него,бързо свалих черната му тениска..Устните ми проследиха контурите на челюстта му,а тихият му стон подпали тялото ми.
-Душ кабината е достатъчно голяма-промърморих срещу мраморните му гръди,а след миг вече бяхме вътре.

Заглавие: Re: Розали Хейл Съб Юли 11, 2009 12:25 am

Глава Пета :
Изгревът бе разцепен от яростен вой.В същият миг с Емет бяхме облечени и хукнахме към къщата.Следите от Едуард и Бела бяха пресни и силни..Миризмата на Ренесме липсваше...Паника се надигна в гърлото ми.С Емет скочихме заедно,стъпихме на другият бряг..Влязохме в къщата,а там ни чакаше цялото ни семейство.
-Време беше-каза Джейкъб
-Какво става за бога?-изръмжах
-Розали..-ахна Алис-Днес Неси има рожден ден..
-Какво?-бях изумена..Страхът ми изчезна и бе заместен с объркване
-Какъв беше този вой?-на свой ред попита Емет
-Решихме да видим колко се бързи - през смях каза Джейкъб...Изръмжах..Бавно тръгнах към него,а ръцете на Емет се увиха около мойте
-Роуз-усмивката в гласът му ме обърка.Замислих се..Джейкъб беше започнал да вие за да ни извика..Но защо викът бе изпълнен с болка..
-За да дойдете веднага..Предложението бе на Алис-отговори на мислите ми Едуард...
Алис стоеше в ъгъла на стаята и окачаше балони..
-Не мисли как ще ме убиеш Роуз..Ела и ми помогни..-В продължение на няколко часа надувахме балони,слагахме окраси и снабдявахме къщата с различни видове цветя.
Подаръците на Неси подредени в съвършена колона,стояха на ниската стъклена масичка.
-Е готови сме-оповести Алис
-Отивам да взема Неси-каза Бела и излетя през вратата..
-Алис..Не можах да се облека подходящо..Защо го направи-смъмрих я аз
-Розали..Това е Неси,за нея няма значение как си облечена..Важното е да си там,до нея-усмивката й ме окуражи..
Всички чувахме приближаването на Бела и Ренесме...Бях нетърпелива да я видя,да я прегърна..
-На три започваме да пеем..-прошепна Алис..
-Едно...Две...Три...
Бела държеше Неси в ръцете си.Шоколадовокафевите очи огледаха всички лица.Малките й перфектни устнички се извидаха в пленителна усмивка.Бела я пусна на земята,а Неси стоеше пред нас и залисано слушаше звънливите ни гласове.След като песента свърши,къщата се огласи от силни ръкопляскания.
Пръв Едуард я взе в ръцете си и й честити.След него Бела,Карлайл,Есме,Алис,Джаспър и Емет..Дойде моят ред...
Вълнението в очите й бе голямо.Нетърпеливите й ръчички се протягаха към мен.
Взех я от Емет и зашепнах в ухото й :
-Честит Рожден Ден принцесо моя.Искам да знаеш,че те обичам с цялото си сърце и душа..И винаги ще бъда до теб-целунах розовите й бузки и в същият миг от очите й закапаха сълзи.Поех ги с целувка и й се усмихнах – Затвори очи!-тя покорно затвори очи и зачака.
Алис ми подаде малката копринена торбичка.Бързо извадих от нея златният медальон и го окачих на вратът й.
-А сега ги отвори-прошепнах й аз.Клепките й се отвориха бавно,а от очите й все още се стичаха сълзи.
Взе с малката си ръчичка златният медальон,във формата на сърце и го отвори.
Малката снимка вътре изобразяваше нас двете.
Бе на седем месаца,косата й бе прибрана в елегантен кок,бледо синята рокличка се вееше около нея.Усмихвахме се към фотоапарата.Емет ни бе снимал докато бяхме на лов.
От другата страна на сърцето бе изписано:
„Ти си всичко за мен“.
Развълнуваната й усмивка огря лицето ми.Сълзите продължаваха на капят от очите й и тогава ми каза:
-Благодаря ти Лельо..Обичам те!-целуна бузата ми и зарови лице в косата ми.Щастието бе силно и пълно,докато Алис не ни прекъсна:
-Е добре вие двете..Сега нека изтрием сълзите и празнуваме-смръщих се на Алис и пуснах Неси на земята.Тя изтича при Джейкъб и се сгуши в ръцете му.
-Е време е за подръците-каза Есме и всички се събрахме около стъклената масичка.
Неси седна на земята и бързо започна да отваря подаръците.
След минути Едуард изръмжа и се обърна към врата.Последва силно почукване.Карлайл отвори,а зад него стояха Емет и Джаспър.На прага с треперещи ръце стоеше Лея,а очите й обходиха лицата в стаята.Спря се на мен и тихо ръмжене се изтръгна от устните й.
Омразата в мен лумна и изпепели вкаменените ми вътрешности.С перфектното си зрение потърсих Неси,но я видях в ръцете на Бела.До нея в защитна позиция стояха Алис,Едуард и песа..
-Търся Джейкъб – каза тя,а треперенето й се засили
-Защо просто не започна да виеш,щях да те чуя-леденият глас на Джейкъб ме накара да се усмихна..
-Не мога да ти обясня сега..Ела с мен ако обичаш-наглостта й ме докара до ръба.
Есме застана до мен и постави ръка около раменете ми.Щях да я отблъсна,но погледнах към Неси,а очите й ме следяха.Обърнах гръб на всички в стаята и се загледах към гората.
Чух как Джейкъб казва на Неси,че се връща след минута,а след това завлачи краката си към вратата.
Очите ми продължиха да обхождат гората..Видях Джейкъб и Лея-вървяха към гората готови за преобразяване.Думите на Джейкъб достигнаха до мен отчетливи и ясни..
-Ти ума ли си изгуби?!Роуз щеше да те разкъса на парчета..И този път,никой няма да може да я спре..
-Роуз!?От кога ледената барби е Роуз...- ехидно го попита тя и потънаха сред дърветата.
Ненавистта бе заслепила сетивата ми..Смътно усетих ръцете на Емет..Яростно ръмжене се изтръгна от гърлото ми,усетих дарбата на Джаспър да се увива пипалата си около мен .Карлайл постави леко ръката на рамото ми..
-Роуз успокой се..Всичко е наред-звънливият шепот изпълни стаята.
Дръпнах се настрани от ръцете на съпругът си и в същия момент отблъснах ръката на създателят ми.

Заглавие: Re: Розали Хейл Съб Юли 11, 2009 12:25 am

Мълчанието бе тягосно,докато палето не се върна.А след това всички продължиха
празника,всякаш нищо не се бе случило.Дори аз опитвах и бях сигурна,че прикривам омразата си добре.
Тръгнах си първа.Емет искаше да тръгне с мен,но му казах да остане.Исках да бъда сама.
Дъждът бе силен,но не достатъчен за да ме спре.Когато бях достатъчно далеч от къщата и от дарбата на Едуард,започнах да бягам.
Докато бях в къщата Джейкъб каза,че патрул тази нощ ще са Куил и Лея..Идеално..
Можех да чуя големите им лапи,който докосваха бързо земята,както можех да усетя миризмата им все по-силна и по-силна.
Очите ми намериха огрмоните силуети приближаващи бавно.Зъбите на Лея бяха оголени,а Куил застана пред нея.
-Искам да говорим,Лея-прокънтя гласът ми сред дърветата.Тя леко изръмжа,а очите й ме следяха.
-Виж..Нямам намерение да се бия с теб куче..Искам да говорим..
Обърна се с гръб и потъна в тъмнината.Куил леко изскимтя и обърна главата си след нея.
-Е барби,слушам те-гласът й долетя от тъмнината.
-Семейството ми значи много за мен и най-вече Ренесме.Дойдох само за да ти кажа,че не искам да се приближаваш до тях-надмеността с която й говорех привидно я дразнеше.Веждата й бе вдигната,а очите й леко присвити.
-Нима ми слагаш граници?
-Нещо повече..Очертавам ти ги-прошепнах й аз
-Не мога да повярвам-каза тя,а ръцете й треперха.Рзастроен Куил се приближи до нас и застана плътно до нея.Май и беше охрана,засмях се на тази мисъл-и двамата бяха прекалено лесни.
-Това е единственото нещо,което исках да ти кажа..Можеш отново да заемеш поста си на куче пазач-знаех,че ще скочи това и чаках.Очите ми я гледаха с цялата омраза и наглост,който можеха да поберат.Треперенето й се засили :
-Правя го не заради теб Блонди,а заради глутницата-изръмжа ми тя
-Това правят послушние кученца..Въргалят се в краката на онези,от който зависят жалките им животи....
Превърщането й бе очакваната от мен реакция.Леко приклекнах,а устните ми се извиха в предизвикателна усмвка..
-Съжелявам,че не ти нося лакомство псе-изръмжах аз,но не нападнах.
Куил застана между нас и с муцуната си,започна да я бута към дърветата.
Предупредителното й ръмжене не го накара да отстъпи.Острите й зъби се впиха в рамото му и с леко завъртане на главата си го отхвърли назад.Мелеза се удари в едно дърво и не помръдна повече.
Сега бяхме само аз и тя.Нямаше кой да ги чуе.Останалите от глутницата бяха преобразени и сега бе сама..
Обикаляхме в съвършен кръг,а очите ни се срещнаха.Черно и Златно..
Тогава тя скочи,острите й нокти разкъсаха блузата ми.Лакетът ми се заби в муцуната й,а другата ми ръка сграбчи козината на вратът й.С всичка сила запратих противното й тяло към дърветата.Падна в пръстта на няколко метра от мен,с леко движение се изправи и изтръска козината си.
Погледнах бегло към другият вълк,но той не помръдваше.Супер един помияр по-малко.Видях я да скача.От удра на телата ни и двете бяхме на земята.Тя се изправи заедо с мен,а от муцуната й капеше кръв.Оголение й зъби не ме плашеха-предизвикваха ме.
-Не можеш да спечелиш,пес-изръмжах й аз.В отговор тя отново скочи,а аз повторих движението й.Ребрата й изхрущяха при сблъсъка с юмрука ми.Паднах леко на петите си и я очаквах .. Тя бявно се изправи.Задните й лапи поддадоха и огрмоното й тяло се свлече на земята.
В този миг зад мен се чу силно ръмжене.Куил бе в съзнание.Е добре,щом искаха да си мерим силите нека.
Битката с него бе лесна и забавна-поне за мен.Очаквах той да е по добър боец,но уви..Въпреки,че бе мъж се справяше дори по зле и от Лея.Ръката ми се впи във вратът му,а тялото му потрепери.
Туловището му бе точно до това на Лея.Тя вдигна немощно глава и започна да вие.
Всякаш бе нарисувана,усмивката не падаше от лицето ми.
Мраморното ми тяло не бе пострадало.Единствената загуба,бяха дрехите ми.
Всичко стана много бързо.Цялото ми семейство бе застанало пред мен.Телата им бяха наклонени напред,а тихото им ръмжене бе като песен.Застанах до Емет,а той улови ръката ми.Куил и Лея също бяха заобградени.Цялата глутница бе тук.

» Розали Хейл..[Коментари]
» Ники Рийд /Розали Хейл/
» Алис или Розали?
» Джаксън Ратбоун /Джаспър Хейл/