I Like Bears...

Заглавие: I Like Bears... Съб Юли 04, 2009 6:56 pm

Открих това фикче (всъщност не може да се нарече фикче) преди много време и чак сега реших да го преведа. Това е от името на Емет и не е една от обичайните смешни сценки. На мен ми се стори много мило и хубаво, затова ще го пусна. Пускайте коментарите тук, и моля ви да коментирайте, дори да не ви е харесало, просто за да знам дали някой го е прочел...

I Like Bears

Харесвам мечки.

Харесвам ги, защото за толкова вкусни, и могат да се бият когато са раздразнени.

Заради това всички други мислят че ги харесвам. – боя.

Разбира се, харесвам хубавия бой. Трябва да намериш начини да минава времето, когато дните и нощите се преплитат. И моята собствена сила е... ами... това е силата ми.

Знам че вече не е забавно да предизвиквам някой от другите мъже. Знам че на тях не им е забавно. Приемам го. Малко забавление няма да навреди на никой... през повечето време. Всички се опитват да спечелят, и са станали по-добри с времето.

Затова нека си мислят, че харесвам мечките заради боя. Наистина, много по-лесно е отколкото да се опитваш да им го обясниш.

Едуард знае, но се прави че не разбира. Той отказва да види, че ще бъда признателен на съществото което доведе до евентуалното „проклеване на душата ми”. Какъв шок. Той трябва да възприема и другите гледни точки понякога. Бела е тази, която разбира. Той започва да разбира.

Защото, виждате ли...

без мечките...

нямаше да имам Роуз.