Лунното Бебче [превод]

Един малък фенфик, който превеждаме със Ефчо.. Всъщност тя го превежда, а аз го качвам.


Глава 1
Почти полунощ е, все още съм сама ,чакаща Джейкъб. Луната свети ярко над блещукащата вода . Не беше студено и нямаше бриз,който да люлее върховете на дърветата.Всичко беше тихо и спокойно. Нямаше и облаче в среднощното небе. Всичко беше перфектно. Освен това,че Джекъб не беше тук все още. Искаше да се срещнем тази вечер. Облякох се хубаво,защото той харесва всичко,което леля Алис ми купува. Носех тъмно-синя сатенена рокля,стигаща точно над коленете ми. Носех черните ми гуменки и дивата ми,къдрава,кафява коса бе издърпана назад в кок. Погледнах времето. Още четвърт час до полунощ. Тогава чух стъпки зад мен. С усмивка се обърнах за да видя .. Сет. Член на глутницата на Джейкъб и скъп приятел на дедите ми. (Е, бивш приятел. Вампирите и Вълците отново се мразят.) Сет? Какво прави тук? Без да каже и дума,ми подаде роза д писмо закачено на нея. После изчезна в безопасните сенки на гората. Можех да чуя лапите му да удрят земята докато бягаше. Изчаках докато звукът от лапите изчезна. Тогава отворих писмото. Парче хартия беше рачно написано със приятния почерк на Джейкъб.

Скъпа Неси,
Съжелявам че ти казвам това, но ние не можем да бъдем повече заедно. Моля те разбери , че трябва да направя каквото е добро за глутницата ми. Знам че вече не си заплаха, но поставям глутницата преди всичко. Не, задраскай това , братята и сестрите ми поставям преди всичко. Моля те, опитай и ми прости. Обичам те, сега и завинаги.
Джейки.

Имаше сълзи, размазани по целия лист. Това бяха моите меки сълзи. Как така моят голям лош вълк ще казва, че не може да сме заедно. Казваше, че винаги ще е тук за мен, да ме обича. Беше пръв във всичко. Моят пръв приятел, първото ми гадже, първата ми целувка, първата ми среща, първият ми път а сега просто нарушава обещанието си. Изпуснах силен рев от себе си. Толкова силен, че разтърси дърветата и земята. Стоях на ръба на скала и слушах свободните от любов вълни, разбиващи се срещу водата, блестейки всеки път, когато рушат скалите. Докато вълните създаваха мъка на скалната маса, поглезнах към луната, която беше почти обградена от облаци и казах –
Сбогом луна.. ще ми липсваш.
Тогава перфектното небе стана облачно с облаци- пълни със студен дъжд. Започна да вали. Бележката се разпадаше в ръцете ми и аз се загледах в розата, коята държах в дясната си ръка. Развалих кока си и оставих къдравата, мокра коса да се разпръсне по гърба ми. Свалих обувките и чорапите си и ги оставих настрана. Стоях на ръба на скалата. Затворих очи и оставих студените капки дъжд да плискат по лицето ми. Тогава полетях от скалата. Студеният вятър изгаряше кожата ми, когато падах към водата. Потънах в ледената вода и отворих очите си. Видях обграждението ми, поглъщах вода и се приближавах до своята смърт.
Вълните ме блъскаха срещу камъните. Чупеха костите ми, но не посмях да извикам. Не исках да ме намерят. Вълните ме потапяха и издигаха. Отново не посмях да извикам за помощ. Не се борех срещу вълните, колкото и да ме блъскаха, колкото и да ме болеше гърбът, усетих изтръпващо вкоченяване. Усещаше се толкова хубаво. Но аз не го исках, предпочитах да чувствам болката. Всяко малко парченце от нея, докато не умра. Тогава водата ме повлече надолу и не изплувах отново. Бах долу и едва гледах как гълтам още вода. Гърлото ме болеше от толкова много погълната вода, но аз пак не посмях да се опитам да изплувам. Под водата беше ледено студено. Но поне това щеше да направи процесът на умиране по-бърз. Или щях да измръзна до смърт – или да се удавя. Потъвах към даното,когато и последната ми глътка въздух не ме напусна. Усещах пясъкът под мен и си почивах на него. Чух някой да се гмурка в ледената вода и след това чифт студени ръце ме сграбчиха и ме издърпаха до повърхността. Носеха ме от леденият ми гроб, спасителят ми започна да тича и вятърът отново изгаряше студената ми кожа. Мокрите ми къдрици ме удряха по лицето докато се носех бързо из гората. Не знам кой беше спасителят ми, но знаех – нямаше да позволи да умра.
Бях отведена в къща. Сложиха ме на някаква маса под силни светлини. Изсъсках. Някой ме премести,което също ме накара да изсъскам. Затворих си очите,за да ги предпазя от ярката светлина.
- Розали, внимателно. Гръбнакът й е счупен. - Гласът на дядо Карлайл закънтя в ушите ми. Вкъщи съм си? Но кой ме е намерил?
- Белла,донеси и сухи дрехи! Алис, донеси кърпи! Роуз, подай ми маската – каза той. Почувствах как дробовете ми се изпълват с въздух. Даваше ми въздух! Разтърсих главата си. Не искам ВЪЗДУХ!
- Неси,скъпа. Дядо е, моля те спри да мърдаш, ще се нараниш повече – каза той , но аз продължиш да местя главата си.
- Емет, Джаспър - Дядо изчака да дойдат в стаята. Чух стъпките им по стъпалата.
- Дръжте я мирна – Дядо се скара, запазвайки гласът си спокоен.
Чичо Джаспър и чичо Емет ме натискаха надолу.Все още се съпротивлявах срещу железните им хватки. Трябва да избягам! Грябва да умра!
- Неси, трябва да мирнеш - каза чичо Емет със съскащ глас. Все още се съпротивлявах. Вдигнах ръка и махнах маската. Усетих липсата на кислород, но навреме сложиха маската обратно.
- Неси, престани да се опитваш да се нараниш - зазвъня кадифения глас на чичо Джаспър.
- Белла,наистина се нуждая от сухи дрехи! - паникиосано изкрещя Карлайл. Можех да го чуя как тича с вампирска скорост в стаята. -“Алис,къде са кърпите?”
- Ето ги, Карлайл - каза Алис със музикален звънкащ глас.
- Ето тук. Алис, помогни ми да сваля мокрите дрехи - извика майка ми, когато усетих студени ръце да ме събличат, докато Джаспър и Емет ме държаха. Борех се срещу всички. Не разбират ли? - „ Искам да умра!” - Крещях в главата си, докато те се бореха за животът ми.. а аз не го исках.
- Ренесме Карли Кълън! Спри да мислиш това! - извика яростно татко.
- Едуард, напусни. Тя няма нужда да се разтройва – каза майка ми
- Но Белла – започна татко .
- Помниш ли когато Неси се роди? Ти даде избор на Джейк да остане или да си тръгне – е, сега аз ти давам този избор - каза мама със суров глас. Джейк. Изпуснах силен рев, разтърсващ къщата.
- Езме! Имам нужда от горещи кърпи! Бързо! Температурата и спада – извика Карлайл, докато мама и Алис ме преобличаха. А аз все още се съпротивлявах.
- Неси, моля те спри да мърдаш , добре си, никой няма да те нарани - спокойно ми нашепна мама. Да ме нарани? Хa. Бавно схваща. Джейк вече го направи. Джейк. Изсъсках при мисълта.
- Езме, кърпи! – помоли дядо.
- Ето ги - тогава усетих гореща кърпа върху себе си и кръвта ми започна да кипи. Тялото ми се отпусна и спрях да се съпротивлявам. Забелязах, че хватките на Емет и Джаспър са отпуснати. Тогава гръбнакът ми започна да изтръпва. Краката и ръцете ме боляха. Главата също ме болеше, а гърлото ми беше пресъхнало. Отворих очите си и видях, че мама се беше навела над мен. Леля Алис беше зад чичо Джаспър. Чичо Емет бе обвил ръцете си около леля Роуз. А татко ми стоеше в ъгъла. Беше мокър до кости. Баба и дядо ме подсушаваха.
- Добре си, скъпа - каза мама, държейки ръката ми.. Дишах дълбоко. Пълнех дробовете си с толкова кислород, колкото можеха да поемат. Семейството ми ми спаси живота, а аз исках да умра. Трябва да съм засрамена от опита ми за самоубийство. Все още имам семейство, дори Джейк вече да не е в моя живот.
- Неси? Неси?? –чух паникиосания глас на мама.

Гърлото ми гореше от солената вода, стичаща се надолу. Отворих си очите и оглидах наоколо. Бях сама в стаята. Свалих маската и я хвърлих през стаята. Издърпах чаршавите и седнах. Гръбнакът ми гореше в адски мъки /буквално/. Изпищях от болка и паднах на студения под. Чух стъпки, влизащи в стаята.
- Неси какво по дяволите правиш? – искрещя майка ми докато чичовците ми ме сложиха внимателно на болничното легло. После дядо сложи маската обратно на лицето ми.
- Неси, моля те, дръж това на лицето си – помоли той. Показах на мама какво се случи на скалата онази нощ. От момента на скачане, до момента в който ме сложиха на масата със светлините.
Тогава я попитах мисловно ” Къде е татко? Трябва да му се извиня за това, което стана. ”
- Не зная къде е – тя се намръщи.
‘Не знаеш? Как така не знаеш?? ’ –попитах я отново с мисъл.
- Е, аз му дадох избор - да остане или да си тръгне. И той пожела да си тръгне. От две седмици не сме го виждали – каза тя. Изглеждаше много разтроена, че не е виждала татко скоро.
"Била съм в безсъзнание цели две седмици? " –попитах я аз.
- Да.. нека не говорим за това. Нуждаеш ли се от нещо? – загрижено ме попита. Поглатих главата си в отрицание.
- Добре. Просто извикай,ако искаш нещо. - каза мама с мек тон и напусна стаята.Отново бях сама в стаята и се загледах през прозореца. Опитвах се да се фокусирам върху татко.
‘ Татко? Татко,където и да си, моля те- ела си у дома’ – изпратих мисъл до татко - ”Съжелявам,наистина” – добавих. Облегнах се назад и отворих очи.
Това е по моя вина. По - добре да бях умряла. Но вече знам какво ще се случи, ако предприема самоубийство. Развалих всичко. Обзалагам се, че родителите ми са се надявали никога да не се бях раждала.
- Сега, Ренесме, всички те обичаме адкси много - каза татко, когато влезе в малката стая.
- Получи ли съобщенията ми?
- Сега, скапа, кажи ми- какво те накара да отидеш и да скочиш от скалата? – попита тпй, докато вървеше към леглото. Сложих ръка на лицето му и показах всичко, което се бе случило онази нощ. Когато приключих, ръмжене се изплъзна от гърлото му.
”Татко,не е виновен Джейк” – помислих си аз. Като казах името му, ме обзе чувство на болка. Баща ми обви ръце около мен, нежно. Аз го отблъснах.
‘ Добре съм’ - Помислих отново . Тогава той докосна върха на носа си. Навик, който винаги прави, когато е ядосан или замислен.
- Същата си като майка си – въздъхна той. Дарих го със злобен поглед. Той никога не говори така за мама.
Нека обясня. Едно време оставих майка ти, за да я защитя. И всеки път, когато името ми бъде споменато, тя се опитва да се задържи цяла, както направи ти преди малко, и се опитва да скрие болката. Ти си силна.. също като майка си - похвали ме той.
- Трябва да тръгвам. Почини си - помоли той , след което напусна стаята.
Той се опитва да е супер-татко. Кара ме да се усмихвам. Отпуснах главата си и заспах. Може би на сутринта ще съм по-свежа. За нула време стана утро. Е, не точно утро. Беше девет вечерта.. Развълнувано отворих очите си. Гръбнакът вече не болеше, затова махнах маската и дръпнах покривалото. Станах и тихо закрачих на долу по стълбите.
Можеха да ме чуят - сигурна съм. Влязох в хола и нямаше никой. Хмм.. Телефонът ми извибрира на леглото. Отидох и прочетох съобщението.
”Неси, ела на тайното ни място и побързай, нямаме много време” - Джейки
”Всъщност ТИ нямаш никакво време, Джейки” – Неси
”Неси, това е единствената възможност в която мога да се измъкна за да говорим. Моля те!” – Джейки
”Не, Джейк” –Неси
”Неси, много те моля. Просто ми се довери. Не зная колко време имам преди да дойдат да ме търсят. Неси, нуждая се от теб” – Джейки
Изръмжах и изтичах през вратата. Тичах през гората към тайното ни място в резервата Ла Пуш. Тайното място беше в една малка пещера, която намерихме с Джейк, когато бях малка. Тогава тялото ми започна да изгаря. Спрях да тичам и се обвих с ръце. Усетих невероятна болка, но разтърсих главата си - Не.
”Не, Неси трябва да бъдеш силна” – казах си аз по време на ужасяващата болка. Стегнах тялото си и се затичах през пронизващия студен дъжд. Почувствах как гръбнакът ми изтръпва, но не обърнах никакво внимание. Можех да усетя пропиващият се дъжд през дрехите ми, но не посмях да спра. Ако това беше последния път, когато щях да го видя, бих преминала през всичко. Той значи твърде много за мен. Дори да беше разбил сърцето ми на милиони парченца, пак щях да го обичам. Улицата вече се виждаше. За момент спрях. Ами ако не се появи? Не мога да премина отново през това, нито аз, нито семейството ми. Поех дълбоко дъх и с малки крачки се запътих към пещерата.Беше тъмно – дори за мойго изострено вампирско зрение.
- Джейк? – прошепнах тихо в страховитата пещера. Но имаше само тишина за отговор. Направих още една крачка в ужасяващата пещера.
- Джейк, там ли си? – попитах. Последва проблясък от светкавица и трясък от гръмотевица. Подскочих от разтърсването на гръмотевицата. Още една светкавица порази небето и освети пещерата. И тогава заваля.
- Неси? Неси! – чух гласът на Джейк. Обърнах се и го видях на няколко крачки разстояние. Огромна усмивка се беше разляла върху лицето му. Беше отрязал дългата коса. Кафявите му очи беха топли и той ме взе в нежна прегръдка.
- Неси, толкова се радвам да те видя! – каза той бързо, докато ме прегръщаше. Тогава всичко ме удари обратно. Сякаш бях забравила какво се беше случила преди две седмици от топлото му докосване. Бутнах го със слабите си ръце.
- Радваш се да ме видиш? Ти шегуваш ли се? – попитах с отвращение в гласът ми. Но все пак шепнех, за да не чуе болния ми глас.. Погледна ми объркано. Никога ни съм била тъжна с него. Но от друга страна, никога не ми бе давал повод да се самоубия.
- Неси, какво има? – попита той, вглеждайки се в мен със кафявите си очи.
- Какво има? – подиграх се на въпроса му, отново шепнейки – Джейк, Сет ми даде бележката ти.
Тогава Джейкъб започна да се тресе с ярост. Юмруците му бяха затегнати. Бързо се успокои и обеща да не се превръща близо до мен. Никога.
- Джейк, схванах. Всичко е наред. Вече не ме обичаш. Не трябва да ми го казваш лично и да бъдеш мил. – проговорих спокойно и отместих кичур коса от лицето си.
- Неси, това не бяха мои думи. Сам го написа. Майната й на глутницата! Само ти ме интересуваш! – извика той и сложи ръка на бузата ми.
- Но беше твоят почерк и дори каза, че с теб завинаги ще си принадлежим. – истърсих.
- Той ме накара да го направя убедително. За да не искаш да ме видиш никога повече. – призна той.
- Е, беше доста убедително – гласът ми ме предаде и Джейк чу , че съм преграхнала.
- Какво се е случило с гласът ти? И искам истината, Неси – скара ми се. Винаги знаеше, когато се опитвах да лъжа.
- Паднах от скалата.
- Скочи или падна? – намръщи се Джейк.
- Скочих с цел. Знаех, че няма да живея без теб. – бях на прага да се разплача. Той взе лицето ми внимателно в ръцете си и заговори много внимателно.
- Никога, ама никога недей да правиш това отново, Неси!! Не ми пука, какво ще стане с мен, няма да се самоубиваш! Твърде важна си за мен.. Не се наранявай заради мен, моля те. Аз съм едно нищо – каза той.

Продължението на Глава 2

Погледнах дълбоко в очите му и историята се понесе..
Той бил на плажа в Ла Пуш, а майка ми била на върха на скалата. Скочила във дъблоката вода. Джейк се паникьосал и скочил след нея, за да спаси живота й. Отдръпнах се, бях шокирана. Джейк изглеждаше, сякаш е видял любовта на живота му да умира.
- Това е когато майка ти скочи от скалата в Ла Пуш. Опитваше се да прекрати животът си, и всъщност го направи, но не по този начин. Тя просто стана вампир. – разказа Джейк – Но не искам и да си помисляш да скачаш отново от скалата, само защото ме няма.
- Джейк, не разбирам защо Сам ще ми изпраща писмо- казах, опитвайки се да сменя темата.
- Сам ме държи под домашен арест, защото се опитва да разбие връзката ни. Най-накрая се измъкнах, но нямам представа колко време имаме. – оплака се и сложи топлата си ръка на шокираното ми лице.
- Неси, Сам не иска за сме заедно, както и семейството ти. Но семейството ти създаде любовта ни. – една сълза се отрони върху прекрасното му лице.
- Тогава ще избягаме заедно – казах и Джейк затвори очите си и ги отвори отново. Каза нещо, което бих дала всичко да НЕ чуя.
- Неси, това е последната ни вечер заедно. Не мога да ти обясня подробно, но Сам те иска мъртва и ще се опита да постигне целта си. – на лицето му се появи уплашен поглед. Тогава стана сериозен. – Щях да го спра, но той пое Алфа-командването, когато започнах да пренебрегвам отговорностите си за да бъда с теб. – промълви бавно. – Неси, заклевам се, дори да ми коства живота, ще те предпазя. Заклевам се!
Стана тихо и гръмотевица разби мълчанието. Джейк отново си затвори очите.
- Джейк, помниш ли какво ми каза като бях на три годинки и паднах във водата на плажа, намокрих се и заплаках? – попитах го, но не ми отговори. Взех лицето му в ръцете си и тогава отвори очи. – Помниш ли? Взе ме в ръце и ми каза ”ще оправя нещата..обещавам” – попитах отново.
- Е, Джейкъб Блек, аз ще оправя нещата. Обещавам. –казах, обглъщайки го с ръце още веднъж.
Преместих студените си устни върху неговите, които бяха приятни..топли.. чувството беше страхотно. Затворих очи и се отдадох на момента. Тагова езиците ни се намериха един друг. Зарових пръстите си в късата му коса. Една от неговите ръце беше на тила ми, а другата- върху сърцето ми. Целувахме се с толкова много страст, че това караше целувките на родителите ми да изглеждат детински. Джейк се отдръпна ръмжейки.
- Чакай Неси, недей. – промълви той.
- Джейк, ти ми обеща да ми бъдеш първия, а това е последната ни вечер. – жално напомних аз.
Свалих мокрия си суичър и разкрих гледката към сутиена ми. Джейк ме погледна в очите.
- Неси, изглеждаш прекрасно – заахка, след което легна на едно одеало, което бях донесла преди много време. Следващото нещо, което знам е, че голото му тяло се притискаше в моето.
- Обичам те Джейк- прошепнах в ухото му..
- И аз те обичам Неси- прошепна обратно той.
Сякаш ни бе писано, телата ни си пасваха. Начинът по който моето тяло се увиваше с неговото, начинът по който се настанявах перфектно на гърдите му. Заспах върху тях. На сутринта, слънчевата светлина ме събуди и голото ми тяло блещукаше срещу нея. Грабнах дрехите си и се облякох. Отново легнах върху него и проследявах извивките му с пръст, докато той беше заспал. Погледнах към лицето му и там стоеше любимата ми усмивка, която ме кара да се разтапям..

Коментирайте!